| Глава 9 |
1
| А Иов в отговор рече: |
2
| Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога? |
3
| Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда. |
4
| Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал? |
5
| Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си. |
6
| Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят. |
7
| Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. |
8
| Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни. |
9
| Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства* на юг. |
10
| Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса. |
11
| Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам; |
12
| Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш? |
13
| Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него! |
14
| Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него! |
15
| Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми. |
16
| Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми. |
17
| Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина. |
18
| Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини. |
19
| Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя? |
20
| Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. |
21
| Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си. |
22
| Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия, |
23
| Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. |
24
| Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това? |
25
| А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро; |
26
| Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова. |
27
| Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша. |
28
| В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; |
29
| Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно? |
30
| Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си, |
31
| Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. |
32
| Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд. |
33
| Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни, |
34
| Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. |
35
| Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен. |