| Глава 10 |
1
| Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си. |
2
| Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен. |
3
| Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите? |
4
| Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек? |
5
| Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни, |
6
| Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми, |
7
| При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти? |
8
| Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме? |
9
| Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш? |
10
| Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? |
11
| С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел; |
12
| Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми. |
13
| Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти; |
14
| Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен, |
15
| Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми, |
16
| Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене. |
17
| Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си,* И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат. |
18
| Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око; |
19
| Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба. |
20
| Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко |
21
| Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, - |
22
| Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина. |