Глава 11

Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях;

И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.