Глава 17

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен*.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

Започването на разпрата е като , кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им .

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.