Bulgarian Bible

Деяния 26

Деяния

Index

Глава 27

1

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2

И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

4

и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

6

Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

7

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

8

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

9

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10

Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

12

И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

13

И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

14

Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

15

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16

И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17

и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

19

И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

20

И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

22

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

23

защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

24

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25

Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27

А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

29

Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30

И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31

Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

32

Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

33

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34

Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35

И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

36

От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38

И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39

И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

41

Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42

И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43

Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

44

а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.

Деяния 28

 

 

 

Please Click the Ads.

Clicking the Ads helps us to keep this free Bible website open for everyone.

Thanks!

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: